General Magic 08.03.2022 System and Conditions of Life / Key

Valeri George March 8, 2022

GENERAL MAGIC BULGARIA the end of the Iron Age is coming, and people are in a special period of human existence, divided and alienated.

In this special time, an opportunity opens up for Spiritual personalities not only, but for everyone in Bulgaria or anywhere, to face the opposite direction - towards God.

Magic or miracle is found in the same place where our logic is deprived of basic moments in the command part, creating Power in time.

It is no coincidence, but the sacred arguments begin first with the formula Time, introducing (this) to the preparatory period for or to, the emission of Power.

It will not be possible with mere talk if their action (of these) creates standing waves around the source, be it diffused (through the ethereal, networked media) without movement, of expected action at a higher level. The level is not far beyond the capabilities of every person, literally for every godlike and slightly degraded compared to the angels, created to communicate with the other world from the afterlife, the supersensible and Universal nuance reflected by the Earth in man.

The attack aims at deprivation, alienation from God over all the worlds, stars and galaxies, planets and heavenly places, the spiritual abodes as a place and a quiet harbor, long attacked by the religious parasite and biblical participant from the kingdom of heaven.

On the other hand, there is the Spiritual Visionary coming from the distant past. Another aesthetic comes. In the same place there are people from the future. Why magic? Because it is a mystery. Each formula, whether in a prayer formula or if it is commanding, works in a pre-initiative world, founded created for work, after announcement founding its being anywhere. Requisites and Prayers. Filled with prayer formulas, the books seek excited action in one direction or another. The sound vibration is not important outside the narrow circle of listeners, for sensory proximity. Expanded, it enters the imagination of the receiver and creates a resonant wave, reflected from the inner foundation. Thus multiplied the force, receives numerical value through the mental conditions found in everyone in the surrounding environment. Religion successfully for millennia, from generation to generation, from the scribes of the god-fighter receives its results. Man struggling with the Universe, receives the heavenly results. Explainably, "creativity" is developed exposing values ​​as qualities, developed in the opposite direction. Magic not only in religious books, but also in secular book products, draws attention to a temporal world developing its action, assigned by the author. The sub-celestial author opens sub-celestial paths. The social author of imaginary worlds creates matter for the mind. These clouds for man create an inner world. Man lives all the time with the imagination of qualities, commandments, laws and rules, prayers against prayers. Everything is in him, developed through the same imagination, creating meaning. A logic is born, founding behavior. The same world rests on the foundations of what is developed in each of us. Groups, transformed into a society or a gathering, receive the corresponding power, located not elsewhere, but in each of us. If the answer is - negative, power falls apart. And to fight, it (power) cracks, disintegrates, attacks, becomes dangerous. If there is no position on the multitude, power becomes personal and shrinks towards the source. (coffee, then we continue)

Обща Магия 08.03.2022 Система и Условия на Живот / Ключ

Valeri George 8 март 2022 г.

ОБЩА МАГИЯ БЪЛГАРИЯ идва краят на желязната ера, а хората сме в особен период на човешкото битие, разделени и отчуждени.

В това особено време, се открива възможност за Духовните личности не само, но за всеки в България или където и да било, да се изправи в обратна посока - към Бога.

Магията или чудото, се намира на същото място, където логиката ни е лишена от основни моменти в заповедната част, създаваща Сила във времето.

Не случайно, но сакралните аргументи започват най-първо чрез формула Време, въвеждаща (тази) към подготвителния период за или до, излъчването на Сила.

Само с приказки няма да стане, ако действието им (на тези) създава стоящи вълни около източника било то и разнесен (чрез медията ефирна, мрежова) без движение, на очаквано действието на по-високо ниво. Нивото не е далеч над възможностите на всеки човек, буквално за всеки богоподобен и принизен малко спроти ангелите, създаден към комуникация с другия свят от отвъдното, надсетивният и Вселенски нюанс, отразен от Земята в човека.

Нападението има за цел лишаване, отчуждаването от Бога над всичките светове, звезди и галактики, планети и райски места, духовните обиталища като място и тихо пристанище, отдавна нападнати от религиозния паразит и библейски участник от поднебесното царство.

От друга страна, се намира Духовният визионер идващ от далечното минало. Идва друга естетика. На същото място има човеци от бъдещето. Защо магия? Защото е тайнство. Всяка формула било то в молитвена формула или ако е заповядваща, работи в предначинателен свят, изоснови създаден за работа, след обява основаващ своето битие където и да било. Требници и Молитви. Изпълнени с молитвени формули, книгите търсят възбудено действие в една или друга посока. Звуковата вибрация не е важна извън тесния кръг от слушатели, за сетивната близост. Разширена, тя навлиза във въображението на приемника и създава резонансна вълна, отразена от вътрешната основа. Така умножена силата, получава числена стойност чрез ментални условията, намиращи се във всеки в заобикалящата среда. Религията успешно хилядолетия, от поколение в поколение, от преписвачи на богобореца получава своите резултати. Човек борейки се с Вселената, получава поднебесните резултати. Обяснимо, развито е "творчество" експониращо ценности като качества, развити в обратна посока. Магията не само в религиозните книги, но и светските книжни продукти, въвлича вниманието към времеви свят развиващ действието си, назначено от автора. Поднебесният автор, отваря поднебесни пътеки. Социалният автор на въображаеми светове, създава материя за ума. Тези облаци за човека, създават вътрешен свят. Човек живее през цялото време с въображението за качества, заповеди, закони и правила, молитви срещу молитвите. Всичко е в него, развито чрез същото въображение, създаващо смисъл. Родена е логика, основаваща поведението. Същият свят лежи върху основи на онова, развито във всеки от нас. Групите, превърнати в общество или сборище, получават съответната власт, намираща се не другаде, но във всеки от нас. Ако отговорът е - отрицателен, властта се разпада. И да се бори, тя (властта) се пропуква, разпадайки се напада, става опасна. Ако няма позиция върху множество, властта става лична и се свива към източника. (кафенце, после продължаваме) 

При нас човеците, всичко е време, само при Господ нещата са вечни, търпението също. Откровено се чудя, как ни търпи не от вчера в опита за летене над тази планета, превърната в място за душевни проблеми от ниско ниво на комуникацията между нас. Между другото, не съм прочел написаното преди няколко дни; така е възможна промяна в стила между преходите в речта, но това са подробности. И така.

Ние живеем в свят на въображението, възбудено в нас. Без значение какво ще се прави с човешката маса, й се съобщава малко или много преди да бъде направено каквото и да било. Жилото да го наречем на този (информационен) състав, е безкраен продукт. Защо се показва всичко това? Отново се търси съгласието. Ще кажете, но ние се борим и сме против еди какво си? Напротив, вие се съгласявате с всичко. Без значение от конструкцията на това "всичко", измъкнато чрез съгласието ви, вие го получавате обективно чрез Вас. Проектите отразяват - мълчаливото ви съгласие. Тук роля има информационната скорост и не, скоростта на излъчване върху ИПП (обяснено в книгата Ключ), но сетивна проява във времето различно във времето си. Пример, примери?

Когато дервиши подскачаха върху турските гробища в София център, наречено "народно събрание" имаме удължено времево поведение между двете страни; излъганите и заиграващи се със символите. Но, когато еднократно изтече (нарочната, виж горе) информация, например, че булганистан сключва договор с Израел за промяна протоколите в бърза помощ, касаещо инокулиране с модифициращи ДНК течности, модерно за последните времена / имаме флаш информация, еднократна и бърза, без повторение. Стана въпрос за последните времена. Тук проектът е дългосрочен не от човека, но върху него. Характерното в случая освен удължената времева позиция е продуктът, наречен "пророчество" вместо програма. Изпълнени са две от условията. Интересното е, че проектът се е развил спомагателно чрез своите жертви в своеобразен капан със съответните метастази, качествени продукти от производни на сигналното естество. Да вземем например един средносрочен проект през 2021 се съобщи (08 11 2021), за инициирано от булгаристан отделяне на област Тракия след област Македония преди не много време. Тук въпросът се превръща в проблем, ако се краде територия не от човека, ако България все още е територия първо на Бога и преборена отдавна от богобореца. В същата тази българия, се пее в прослава на богобореца в неистови възгласи, за нещо заради нещото. Ето примери на различни във времето прояви на лично съгласие, без значение времевата позиция, интервалът като пакет информация или, неговото умишлено повторение. Оказва се, сте съгласни без значение дали сте излъгани, без значение от причината покрай Вас, заради вас и срещу вас.

Имаме пример не на "магическа" интерпретация заради нещо, намерена отвътре в човека. Магия? Разбира се. Единствено "простолюдието" в своето оскотяване, ще пропусне, че танците, заклининията, песните, наричането върху вода и меки/твърди предмети, върху подвижни обекти (и неподвижни) не носи заряд. Зареждането със сила във времето, започва във вас от или до. Вие също зареждате вашите си послания в личната си среда. Ако получите власт върху повече хора, вие зареждате повече хора. С какво ги зареждате? Въпрос на избор.

Има ли институция, занимаваща се с ключовите моменти, на магията във вашето и заради вашето въображение? Все още няма, не само в училищата погромът е пълен. Земята е празна, изключително празна при отражението си запълнено от лъжа, историческа, религиозна, нравствена до упадъка на човешката маса, превърната без да го знае в такава.

Тенденцията към (на) безкрайното богоборчество, нейните форми, са развити чрез мисълта. На последната (мисъл) се предлагат всякакви органични продукти, на свързване с пожелаване, без значение метастазите. Тук инерцията се развива като лавина. Забавлението не само в празното, се излъчва съгласно въображението в теб, но отразява твоето състояние на приемник най-първо, след това разширител на действието с неговата продуктова база, производните качества. Така приемникът, продължава действието срещу себе си, разширено към заобикалящата среда. Трудно се осъзнава, затова и са малко човеците. (кафенце, живот и здраве продължаваме при свободно време)

Днес, 16 Март с нова страничка за магията. Какво е магия? Всичко започва с магия; буквално логиката й е заложена в нас далеч преди да го знаем, ние логически правим материя от магия буквално от нищото. Нищо не съществува, но пластовете над него, са постоянни заплитащи се в сигналните връзки. Свят върху свят в собствен нюанс се надграждат един върху друг в магически знаци, формули, силови връзки. Така се създава материята. Първо най-финните елементи, се носят с Вселенската скорост, резониращи в облаци в нищото. После материята става "видима" в обективната връзка на състояние, градивно към нещо заради нещото. Част от сигналите ги долавяме със сигналните градуси резонанс, преминаващи покрай нас като наитие до навлизане в паметта (не е задължителна нито съзнателност, нито участието на волята), надсетивно и след сетивно възграждани аргументи в материалния свят. Последният пряко свързан с невидимото, отстоящо на условна секунда към предната й секунда трептяща във все световен процес. Процесите, са безкрайно множество. Световете като процеси в безкрайното множество, също.

Каза се, този текст не е за всеки; не е четим от всеки четящ текстове в мрежата. Докато аз използвам платформата за собствени цели, не отговарящи на всеобщия глад или неговата инерция, без внимание към всеобщата мисъл и качества. И така.

Темата изпреварва времето си, но ние сме длъжни обозначавайки нещо, да разрешим качествата за него далеч преди времето, на неговата поява. Всъщност, магията винаги е била покрай нас и, ще бъде. Всичко не само в Галактиката, съзвездията, планетарните форми и вътрешните им производни, говори за магическа формула. Понеже е дълго за обяснение, пак да повторя и че, четивото е част от висшия пилотаж не и за всеки четящ буквите (сричайки думите в изречения), провиденчески може би, намирам даденото от господин Илия Гаджуров от Асеновград за господин Пьотер Гаряев (в коментарите), се оказва не само съвпада, но отговаря на моето облачно виждане, наречете го "интуиция" или каквото и да било, но съвпада в детайли видяно едва вчера от мен, в интересна статия за невероятното царство - в което сме!

Ние сме в Царство на Знанието, принизени малко спроти ангелите, ние сме богоподобни. Това ни качество, е невероятна - перспектива.

И тук, всичко приключва. Ще кажете защо? Ами защото.

Лишени от логиката, не можем да построим нито своята къща, житейските си мостове, човешки ни пристанища. Експлоатира се мисълта на много ниско ниво, заключило в себе си животинското в хищника, в жертвата. Дали е трагедия? Може би.

Магията. Как се прави магия? Изключително лесно. Дори хората постоянно са в нея. Житейската ни магия е в нас. Ние пренасяме магически знаци. Без да го знаем, ние сме в същото царство. Започнах с въображението по-горе. Нюансите нямат измеримо за нас качество, за разбираемо обяснение във всеки момент. Всеки момент, е житейски роман. Все още няма родени писатели, можещи да напишат дори първата страница. Нека да продължим. Нататък мисля да дам видяното вчера, което не само доказва написаното още през 1996 година в книгата КЛЮЧ за ИПП или "инерционната поддатливост по плът", но излиза зареждайки с информация времето, оставащо ми в човешкия свят.

Готови ли сте за прехода? Дали ви е страх? Аз го разглеждам всеки ден, тайнството му, идеята между нас по пътя към Голямата Магистрала.

Пропуснали сте нещо най-вероятно? Няма проблем. Не е било дадено да го знаете, да го получите, със същата радост. И така.

Пьотер Гаряев https://facebook.com/story.php?story_fbid=5375453059140602&id=100000278829480 енергия, пространство и време. Дали пак сте пропуснали нещо? Най-вероятно, да.

Засега толкова. Живот и здраве, тези дни продължаваме напреж, както казва господин Леонидов 

Не беше време, Неделя ден за почивка е, но както и да е, не пречи да направим опит и дано се получи.

Знаем или не знаем, България е била територия стъпвайки всеки роб, на която е получавал свободата си безусловно. Можем ли да си представим ние днес, това тържество, това съвъшенство, тази духовна проява на сила?, загубени със заличени години от поколението днес, при апогея на младите, видяно пълзящи върху годините на по-старите ни продукти. В очите те гледат децата, които са следващите. Ние създаваме и продължаваме накъдето и да било.

И така. Тази територия е на Бога. Не религиозния (побеснял) паразит за сълзите ни. Бог е над всичко, над Вселената и звездите. Същият всеприсъстващ Бог обаче е в нас. Точно така, ние сме в Него през цялото време. Ние Го призоваваме без да знаем, че събуждаме своите Ангели. Тези ни Ангели са божествената проява, нейната логика, откриването на пътищата, на механизмите. За какво иде реч?

Имаме училища, детски градини, после училища в съвършенството или ВУЗ-ове, също профилирани сгради от всякакъв тип. Какво получаваме в тях? Знание разбира се. Инициират се комникационни инструкции към заобикалящата среда, получени от същата комуникационна среда. Развита е логика. Моторните свойства на логиката, най-първо са сигнално достъпни. Оформят се битийни прояви отвътре за всеки от нас. Така информацията се превръща в динамика, действие или зарежда към друго.

Знаем четейки, че превръщаме информацията в действие, трансформиращо едната среда / до логическата граматика отново към нас, последната изпреварваща в зареден вид сигналния достъп от първичното, към условно вторичното, но и по-високо ниво, зареждани във фотонните облаци памет. Базовата основа на паметта, чрез динамиката (в плътта / ИПП) обръща сигналите в разбираем, логически вид. Говорим за здравата психика. (Но за днес ми омръзна упражнението, ще продължим живот и здраве; усмивки)

Днес е Неделя. Все още светската и църковната мярка, се поздравяват преди вечерта. Слънцето гледам, премина над хоризонта към царството на Луната над земното царство. Идва вечер и тайните, се откриват в не виждани без да са чувани гласове, удряни от камбаните. Резонансът пък отговаря с тайнствени възгласи в тялото ни, в душата ни.

И така. Резонансът е в нас, въображението също. Двигателят се събужда (казано по-горе) чрез призиви над сетивното битие, събуждано от материята. Отзвукът ражда каквото и да било. А каквото и да било, означава - всичко.

Ние сме управляеми чрез съгласието, което събужда или приспива реакцията отвътре в сигнална перспектива. (Между другото първо, не мислех да губим времето си особено днес; вчера мислех по друг начин, а онзи ден, темата беше друга, думите също. Но както и да е.)

Бог, богове, гласове, бесове и човеци. Най-отгоре е Бог разбира се. След това са религиозните богове, техните гласове. Човеците, възбудени в (и от) религиозна перспектива, (към или заради нея) губят всичко останало. Изпадат в религиозен екстаз. Соматичната връзка, е неделима от психиката. Връзката гарантира живот в религиозна среда, външна и вътрешна. Бог дал бог взел, както се казваше. Хората получават най-първото битие. Те получават награда. Те, не я заслужават. Битието към този свят, е награда - изпитанието, е прецизно. Качествата, са познаваеми. Доказателствата, са преживяни. Човеци и гласове. Религиозни човеци. Бесовете в тях, са изострени и болезнени; често пеят от болка телесна, душевна, не и духовна - човешкият Дух е божествен дар, далеч над представите ни.

Резонанс и религия. Паразитните сгради. Какво се търси в и от човешките сгради, предназначени за отговор към човешкото тяло, сигналното битие? Най-първо е резонансът, сигналното битие атакуващо ярко въображението чрез хармоничните аргументи. Осигурена е връзка директно и субективно, а всеки пренася своето тяло с телесните качества; възнася егоцентралата си пред погледа; оглежда се за дразнители, за "сродни души" към "духовните подвизи". Отдавна сме паднали. Но нека да продължим. От една страна говорим за паразизъм в сигнални одежди, настървени за хляб. После всичко се разширява. От другата му страна, са приелите жертвена клада. Тяхното всеизгаряне, което е приживе, осигурява на първите най-първия хляб, нещо като манна небесна. Стомасите са нахранени. Гладът се оглежда за още, родена е алчността. Ненаситното битие, продължава напред. Резонанс. Как се достига все пак сигнално, човешкото тяло? Знаем за сетивата. Осигурява се комуникационна среда. Върховен продукт е сигналният резонанс. Звук. В сградите, сигналът е със звукова честота. Осигурява се ехо, камбанен звън, честотна среда от хармонични прояви на религиозен екстаз. Не винаги крясъците са хармонични, но няма време за темата. И така. Модулаторите, затварящи към сигнален кръг най-първо със звукова честота, възбуждат регенерация на по-високо ниво. Тук отговор получава сградата - не обратното. Човекът излъчва - комуникационен сигнал. Без да го знае, човекът е най-важният аргумент. За да бъде събуден, са възползвани комуникационните аргументи - осигурени от сградния фонд. Движенията, заклинанията, формулите, молитвите, надеждите, погледите, движат вътрешни аргументи във всеки от "електроните" наситени в паразитния "магнетрон" всъщност, като динамика за безделието в нас. Осигурена е поредната порция възглас, на въображението възбудено в действие в сигнална среда. А ние сме в същата.

Не се дава нищо, взема се всичко. В основите на проблемите е - религията. Не духовното в нас, но подмяната му чрез кражбата на духовност. Извършва се бавно, методично. Възползват се слаби места, грижи, проблеми, възбудени към молитви, към разговори един вид освобождаващи в разкази. Човекът откривайки съдържанието си, показва на хищника слаби места. Ще кажете ето, богоборецът проговаря - напротив, богоборци са 99% от религиозните. Активна подмяна, груба заявка, не забравяме "балалайкането" на психопати споделящи поколенчески травми, пренасят богоборчеството във времето. Слабата съвест го позволява. Превръщането на твари от предишните ангели, е предвидено и това. Няма живот не засегнат, не застигнат от религиозните гласове. Скоростта на проникване е различна за различните, бързо за слабите и обратно. Борбата, се оказва разкрива житейската перспектива на една продължителна съпротива накрая сломена, възбудена от психически травми, на душата в човешкия свят. Къде и на кого, религията е помогнала? За България след приемането й 200 години под византийско, 500 години в османско, 140 години славянско от остатъците, на предишната ни държава. Ехтят призиви към спасение, срещу душата човешка. В коя област от цивилизацията няма религия? Колкото скрита тя е навсякъде - вярно, низшите слоеве с пастите нямат нужда да знаят, на тях им е дадено зрелището. Мъката е изпусната върху всеки без значение беден или богат, всеки с проблемите и на бедните, и на богатите. Ако това е човешкия свят? Да, това е старият свят. След кражбата от България, е откраднато Земното царство.

Доколкото знам Огънят от Небето, втора или трета година не слиза; в случая може и да греша. Но ако Огънят не подписва поредния Договор с поднебесния Княз, това ни говори за отворена перспектива на раждането, към идването на "стария свят" и да, (напълно) непознат за съвременника. Колкото и да се оглеждате, тези съвременници (мъже и жени) са на онази им възраст, въздигнала ги на гребена, във времевия момент. Какво ни се дава, как ние го получаваме? Логика, книжна поредица от въпроси, начертана посока, споделяне и инерция. Всичко на длан.

Преди телевизията, медия на религията е строяла своите сгради. Тайнството на магията по "чудесен" начин е давало отговори, възбуждало отговори, преследвало с кръвожаден инстинкт всеки противник, че и до днес. Обвито от приказки, поведението на хищника не се различава.

Без значение сградата, тайнството се извлича отново чрез въображението, намерено във всеки от нас. Сила. Разбира се силата е различна, с различни качества, с различна динамика. Най-често силата е покрита от липсващи качества. Най-често липсата на каквито и да било (полезни) качества, взема връх над сигналното битие. Оттук пък човеците, получават религиозната или светска среда, чрез взаимната връзка с нейните аргументи или отново показано за човеци, гледащи остро за божествени подвизи / към поднебесния свят или, посягащи към земно богатство. Нарича се - ПодВселена. И така; в Неделя ние разгледахме две от материалните качества на поднебесния свят, навсякъде покрай нас донасящ от качествата си. Пътят към голямата Магистрала, засега е блокиран с неговите пътеки към Бога заради поднебесните богове, владеещи навсякъде в своята ПодВселена. Нейните патриарси, религиозни и светски, не само на мен ми загубиха времето вместо почивка, да отдадем от вниманието си на чуждите. Къде да ги намерим или, къде се намират? Навсякъде покрай нас. (за този ден, толкова)

Днес е Неделя, ако не се лъжа 10 Април или нещо такова. ВРЕМЕ и СИЛА

Във Времето се развива Силата или, се дава време за силата като процес. Няма процеси без време. Определящо времето, има начало или безкрайност към наблюдателя, за разлика от причината. Всеки процес е отворен във времето. Няма процеси без времева мярка или пролука, на сигналното естество, неговата динамика. Динамиката е също движение. Четящите пък развиват силата към динамика чрез своето съдържание, намерено в тях. Така Истината е винаги субективна. Обективната Истина е привилегия, не и за всеки. Този текст се превръща в динамика, носеща качества чрез сигналното естество, заложено винаги субективно. Личният опит е субективен. Текстът по такъв начин, зарежда различно различните качества, събуждани у четящия като разбиране, логика и динамика. Във времето, се отваря сигналното естество на проява за силата в човешкия свят. Нееднозначна, тя (силата) все пак има своите белези в поведенческата среда, събираща в себе си част от идеята. Силата е - Идея. Без наличието на Време, идеята съхранява своя потенциал във "вътрешната среда" и понеже няма такава среда, идеята е в зародиш, непознаваема (приживе) и лишена от (видими) качества. Без допир с времева перспектива, динамиката е "тиха" като заряд. Силата на заряда е равна на плътността, разрешена като проява. Без проява отново имаме кинетичното състояние, без развита динамика. С позволяването на времето или въздигането във време, чрез него и в него, се събуждат процеси. Силовите процеси, са безкрайно множество.

В сила е облечена и човешката мисъл. Още преди да бъде показана - тя, съчинява логическата граматика. За да бъде предадена на ниско ниво, Силовата Граматика трябва да отговаря на комуникационните качества. Най-първото е - Разбирането. Ако няма разбиране, говорим за наличие на психическа травма или, за разлика между личното състояние към широко приетото за такова. И двете не са съвместими. Точно обратното; имаме примери за "владеещо разногласие" между личното състояние, отразено към публичното. Ако последното е на друго ниво (без значение от причините) се отлага въздигането на друго, вероятно по-високо ниво. Развитието се блокира с въртеливо движение. Движение има, но в обратна посока. Времето на процеса в обратна посока, може да се развива чрез системно въртене, чрез условно въртене, безусловно към дадени качества - превърнати в аксиома, съответно с последиците. Така силата се блокира в подходяща динамика на време във времето. Няма дадени срокове, ако причината чрез инерция се възбужда от поколение в поколение - в обратна посока. Вярно, придобитите качества ще се покажат за придобивка една или друга, но без връзка към Истината на дързостта, преминаваща от пространство в пространство, от светлина в светлината, от царство към царството. Към Голямата Магистрала.

Всяка Сила във Времето е процес на "магическо творчество". В Теб се развиват процеси далеч над сетивния свят. Дали ще бъдат приети? Дали ще бъдат допуснати? Дали ще бъдат усетени? (за днес толкова)

Не знам кой ден сме днес, най-вероятно Сряда вероятно не, може би да. И така. Възползвам чукнато преди малко в коментар за плоската ни земя и илюзията, че светът е различен или еднакъв на и към информацията, която ни се отнема или показва. Лесно е заиграването с каквото и да било, а още по-лесна (е) лъжата и грубата манипулация с нас. Не само сетивните връзки, са крайно ограничени към заобикалящата среда, но също изводите създаващи опита възбуден от логиката. Едва ли не, ние сме лъгани постоянно, пряко и косвено, директно и индиректно. Факт. Сетивната връзка е крайно ограничена, речевата граматика също, а логиката възползва същите аргументи на своето пътешествие. Оттук опитът получава своето място към даденото за нас, не повече от възможното ни. Открито е заличаването, показването на различни идеи, прояви, преминаващи данни често пред погледа, които ние не виждаме, не разбираме, не забелязваме, но преминаваме върху тях покрай тях, без пресечни моменти във времето. И обратно. Момент, че телефонът прозвъня и загубих връзка с планетата на маймуните. Туй коментар към "плоската земя" и слънчевите лъчи: ("2 (Ако махнете облаците и светлината, ще се изправи) А достигайки облаците тези действат, но като фокусират светлината преминаваща през и покрай твърдото тяло или поне по-твърда материя от фотоните светлина, за материята ставаща т.нар. леща видяно дефракторна. Нормални физични закони и явления 1 Заради разстоянието между двата обекта е илюзията, иначе лъчите изглеждат прави заради същото. Ако обектът беше над облаците - да. С отдалечаване векторът се изправя, към точка или отдалечен център затова изглежда праволинейно, без да е 3 И накрая илюзията, че ще забие човек чело в Слънце над облаците или прожектор, отива към Иво Христов професора и неговите сподвижници") И така. Илюзията. Каза се - всичко е във Вас и покрай нас. Въображението работи, разклатено с всякакви аргументи от или до, духовните подвизи и религиозните пръчки, светските ви закони за домашните зверове до военните действия, конвенционални, медицински, психо-веществени, магически конструктивни, деконструктивни. Всичко това, се зарежда във Вас. Жаждата за кръв, за причиняването на болка и психопатията на убиеца в нас, не рядко излиза от оковите на задръжките. Говорещо в първо лице е Вашето въображение. Всичко започва от него. Управляемо е създаващо свои представи, не винаги вярни, но винаги причинаващи работа, действие, двигателните ефекти. В тази статия, Аз ще Ви дам първите стъпки за отключване на магическите възможности.

Днес е Петък 15 Април по новия календар заместил нашия, български календар. / Най-първото нещо, което да направим е да се спрем, да затворим движението в себе си. Така ще го успокоим в тъмнината на вътрешната ни стая. Това е най-трудното нещо. Възпирането на мисълта, на нейния огън от всеизгарящи пламъци вътрешността, е трудна задача. Дори докато спим ние сме (все още) живи и мисълта ни блуждае. Всяко пространство пред нас, изниква със своите граници очертавайки някакъв свят. Мисълта ни подмамена, веднага се втурва по навик навътре, където има каквото и да било. Не винаги е добро да сме навсякъде, вече и обяснимо. Но започнахме с най-първото нещо. Защо трябва да спрем? Потъването е заради факта, че сме намерени живи в събудената инерция на житейска перспектива, която отвлича вниманието ако не тя, то друга до трета и тъй нататък притегателни центрове. Мисълта ни прескача задъхана от място на място, от време във времето. Ние губим през цялото време сила от силата в нас, раздаващи я на всякакви възлови точки търсещи свежа плът или човешка в случая на сигналното търсене. Водени от нашите гласове, ние не забелязваме чуждите, защото нашият глас е притихнал под тежестта на гласовитото множество. Всеки от тях търси нещо, дава съвети, раздава мнение върху другото мнение на другите гласове. А душата ти е притихнала между тях. Твоят глас е подминат от множество и Душата ти е напред върху бягството, под изгарящи сенки или пред звездопад от искри на възбуденото внимание, излъгано не само заради ИПП отразена от скоростта на внушението в теб. Човек не може да се пребори с вътрешните си гласове (поднебесните духове) и светлинни фантоми, възникващи в ПодВселената. А ние сме в нея.

Изход има разбира се. (но за днес толкова; между другото към обяд при свободно време, ще излъча последния текст в ARHEA ORG дай боже по-късно някъде през 2022 и редовни емисии, за всеобща злоупотреба  ) И се пазете.

Не пречи да продължим така и така време няма, че и пропускаме важното. В случая темата - стоп, ни отваря един друг свят. На върха на живота, живецът му търси спокойствие. Ние не му даваме нищо от тишината в нас заради гласовете в нас. Как тогава, ще различим своето място от чуждото? Волята взема (тук нещо е изтрито по невнимание) връх докато ние се лутаме върху своята част и излъчва материя от средата, на състоянието в което сме. Не винаги волята изразява личното състояние дори като съзнателност, защото грешките са привнесени или плод на грешни решения, заради заобикалящата среда (в мисълта). Там е шумно и щедро на всякакви протосигнални прояви. Ние нямаме силата, нито умението да се справим с тежестта на чуждата ни сигнална среда (вътре в нас). Единствено при налагане волята към възпиране, спиране, може да ни постави в изходно състояние. Ще трябва да се огледаме. Да усетим средата и тишината (външна и вътрешна). Първият опит или първите опити, започват отвън не отвътре за нас. Външните качества, са като обработваемата земя, като плодородната нива. Те ни дават личната опитност. Отговарят и на въпроси. Едва след това е възможно проникване. Не трябва да има никакъв шум. Трудно е. Навикът или, който е обуздаващ изпуснатите коне в мисълта, не може да бъде оставен свободно с цялата тежест, да разрушава или да ни създава свои представи, проекти на външни прояви към отразените в нас. Единствената възможност е да се спрем, психически до физически обяснимо с мълчание. Човек не може да се пребори не само с вътрешните си гласове (казано горе) в тази ни ПодВселена, ако не спрем волево мисълта с нейното въображение, да ни показва свои проекти от сигналната ни среда. Интересен факт, показан в коментари под статията, излъчени от проф. Гаряев говори за невидимата материя в същата, комуникационна, сигнална среда. За какво иде реч? Накратко, произвежда се материя от нематерия чрез светлинната модулация, където пък разстоянието няма значение. Разбрахме ли 1 опасността, също 2 невероятната перспектива или 3 че силата в нас е - безкрайна? Четене, писане и разбиране. Поне аз го правя не заради вас толкова (ще ме извините) но, първо зареждам чрез казаното направеното в човешкото ни пространство, съкращавам "брояча" на Господ (Който е покрай нас) и, накрая архивирам цялата информация в медията arhea org заради нея, носещо името на идеята. И така. Силата е във Вас или нас. Дифракцията обаче, ни превръща в гаснещи сенки по пътя. Освен груповата инвазия, имаме отразената като шум и резонираща в опит да отговори на всички въпроси, да основе възлови точки за паметта, да изгради накрая фантомната област на поредното ни познание. С какво се зареждат телата ни? Да наистина, прави го мисълта, но с какво се зареждаме още от раждането в която и да било комуникационна среда? Разбира се - информация. Контакт. Чрез допир към заобикалящата среда; очите са широко отворени, ушите предлагат честотни нюанси; физическа и химическа атмосфера, а лодката продължава напред. Плът за плътта се предава в пространството с масирани образи, цветове, сигнални прояви на качества, непознати и познаваеми. Материя идва от "нищото" и ни зарежда със сила. Майка те е родила по плът, но провиденчески зарядът е - информацията. Скоростта на зареждане е различна във времето, като зависи от плътността или качеството, възможното разполагане върху субекта и в него. Значи, ние сме заредени. Процесът е дълъг и кратък, но в нас е възбудена опитност. Обаче. Ако сме заредени неправилно? Ако компромисът с качеството е краен продукт, за който не знаем, че съществува в нас / какви са възможностите?

Спиране, Възпиране, Обуздаване. Ако се прави ново понятие, но върху стара материя, градивната клетка иска спокойствие. Върху онзи живец - върху житейското острие на Душата, при светилника в теб намерен в основите на твоите качества, които те представляват в човешкия свят, се търси спокойствие. Излъчва се Заповед. С молитви не става. Всеки е господар на живота си. Предаването на тази власт над живота, донася проблеми, лични и публични. Психологията също е непозната, защото не се изучава. Не е тема причината. Но. Да погледнем живеца при острието му. Там твоята мисъл е скрита отвътре. За да усетиш Вселената с нейната тишина, ти трябва спокойствие. Вселенско дай боже, въпреки невъзможно. Но, за да направиш първата стъпка, трябва да чуеш за случващото се в теб. Също показах чрез коментарите долу момче от Пловдив (забравих му името, нещо Чоко или Стоян) но говори за - отделянето, виждането извън твоето тяло приживе или, какво представляваш като идея отвън. Чоко предлага едно съзерцаване. Този поглед е заради власт над човешкото тяло като начало, не повече. По време на първата тишина, Душата ти няма да е сама. Няма самотни души, освен излъганите със самота. Причините за това, са различни, не и по темата. Но успееш ли, да наложиш твоята тишина в твоето тяло, ако наистина обуздаеш конете на мисълта, качества от "отвъдното" ще са първите информационни сигнали, но чийто проблясък живецът ще види пред себе си. От твоето раждане, шумовата среда не го позволява лишавайки твоите качества от върха на възможностите. Обратният път е показан. Заложени са възможните чрез тази граматика данни, как да бъде направено. Всъщност е лесно. Спираш, блокираш и търсиш в спокойствие себе си. Няма друг път за родените, да открият себе си без да прекъснат връзката с паразитния свят. Едно по едно, качествата ще бъдат дадени или създадени, с това и всяка материя от пространството на новия свят. Навсякъде, който е.

Дали ще си част? Не зависи от мен. (темата продължава) / Да си представим Душата човешка като Цвете или, твоето цвете. Високо стебло е издигнато, поклащано тихо от вятъра покрай него. Преди наречено в обяснение като Жило в центъра на живота ти. Покрай него е тихо, оттук се започва. Има ли тишина, лесно се разпознава всяко присъствие в тишината. Няма ли тишина, ветровете понасят цветето в различни посоки. Посоките крият опасности. Защо го нарекохме жило? Всеки ден това острие, те събужда към твоя живот и всеки ден, те отпуска към следващия наблизо при сянката. Пробожда живота раждайки светлината на Слънцето, да го виждаш от тази страна. Намира се при върха на Душата за тялото или там, където материята се поздравява с пространството, от другата му страна. Тази магия не е разгадана въпреки наблюдаема, изучавана, докладвана и записвана като извод по емпиричен път, няма пътища там - където тайната има своята власт. И така. Ако цветето е спокойно, оставено в тишината под галещите лъчи на пространството, ще усетите в близост и другия свят. Този свят е на секунда до вас малко преди секундата или, невидимото е покрай вас веднага. Не само ангели от безплътното царство. Няма време за поредното отклонение, нито е мястото. Но всеки е преживял своите чудеса, не само аз го знам. Душата е твоята истина. А пътят е Твоята магистрала. Дали ще бъдат намерени?, е въпрос на динамика и обратно, без обратни въпроси.

Успешното спиране за Душата, релаксира чрез мисълта привиденията също, не истинските прояви на качества от безименни облаци, наближаващи или нахлуващи от различни страни, ако намерят пролука. Всяка слабост е онази опасност, чиято пролука допуска нахлуването. За него говорихме някъде 2021 лятото ако не лъжа, в нарочна сесия в медията ни (не се правят записи, не се проследяват адреси и прочее) по темата за речта и защо е опасно издигането на друго ниво, откриващо тайните ни. Ние скриваме думите в тайните. И така. Жилото или Цветето, е една и съща проява на нашите качества. Един път ни събуждат, след това представляват. Цветето на Душата ухае и Бог знае за тайната. В тази ни тишина, ние долавяме себе си. Ще направим преценка, ще разгадаваме тайни, ще излизаме от капани. Ще станат прозрачни чуждите гласове; техните бесове ще са видимо откровени, действията им по същия начин. Вярвам, че ще заплачете от сърце придобивайки първата (у)част от магията на свободата. Дори тази тайна въпреки незначителна, ще нанесе своите белези върху вас. Животът ще се промени. Вашите ценности, също. (време е да прекъснем за днес)

Без възпиране действието, мисълта е запълнена с инвазивна материя от всякакъв вид. Няма начин върху ненужните или вредните пластове информация, да се получи каквото и да било (особено пък полезно). Заобиколени от информационната напаст, сме блокирани от възможна проява на личната свобода. Оттук нататък всеки по своему е попаднал в различни прояви на тежестта, възникнала без да го знаем в телесната ни среда. Средата приживе ще е телесна към този свят, частично небесна за знаещите и, изцяло Вселенска за можещите. Ако напреднете, ако успеете да се издигнете, ако сте между човеци или бесовското сборище в тях. Ще забележите завистта покрай вас, също нападащите езици на злото или покварата, заради зловонието на същата участ. Хората, човеците - не са единствено кожата към разклатени костите им, но се крият отвътре. Не е тема, няма и време. Обучение. За който (мъж или жена, човек) успее да влезе във вътрешната си стая, където тишината го поздравява за първи път - нека, след първото съзерцаване (на своята мълчалива тайна към този свят), да направи опит в сигналното му пространство. Без значение дали е събуждане, звукова форма или мисловна, нека отворим действието като полъх. Цветето на Душата открива себе си чрез това, което излъчва. Жилото на живота ви, се събужда към Творчество. Вие сте Собственици на комплексното тяло от Дух и Материя. Състоянието не е постоянно заради притока от нахлуваща информация с инвазивен характер, чиито травми приживе съпровождат миражите още от раждането. Никой не е предлагал обективно, камо ли безвъзмездно "магически" тайни от Вашия свят или от същата собственост, ако целта не е Вие - да сте господари въпреки и родени в подобен свят. Светът очаква заповеди от Вас (не молитви), които не се излъчват. И така. Откровено, ще различавате все повече външните напасти. Това всъщност е информационната тежест - ще знаете повече, ще можете повече, ще бъдете нападани пропорционално на силата. Ние сме слаби без Бога, затова Ангелите Му преценяват възможностите. Но се изправяте на друго ниво с придобиване качества от съседно пространство. Нека заедно изречем каквото и да било, да се вслушаме в тишината на ехото. Ако първия път не успеем, имаме време. Нека отпуснем тялото си в ръцете на Ангелите - пазители и успокоим Душата си приживе. На дъното тя е смирена, объркана и крехка с чуплива природа. Това се знае от нападателите. Но имаме Ангели. Невидимото пространство не само в приземната ПодВселена е изпълнено от невидимо Царство, на силово множество ангели. Не е тема, затова продължаваме. Успокоим ли Душата си, че не е изоставена, нека отпуснем Цветето на живота към съзерцание на първата ни проява. Въздигнато към процес - ехото отразява нашето битие. Ако е чрез речта - всяка дума е звуково съобразена вибрация или комплекс от хармонични прояви. Не думата, не буквата завихря фазово честотните гласни или съгласни прояви в речта. Все още няма реч, но звуково досигнална въздишка. Долавя се скърцане от домисловната подготовка. Ще разберете как без речта, още преди нея - Вие събуждате Космоса. Неговата хармония е във Вас, ако не го знаете, не само това вече е поправимо. Думите не са безобидни. (телефонът прозвъня, до после)

Затова и речта, атакува пространството безобразно по навик, който също е поправим. Внимателната преценка е задължителна. Отразеното пък създава сигнална материя превръщайки светлината (във вас) в продукти от веществената среда (виж Гаряев) а вие, творите за първи път - осъзнато. Невидимо и за вас, сте създали веществена форма. Най-първото творчество, се развива в пространството. Дали е магия? Оставям на личната ви преценка. Не бързайте с отговора. Не само аз поставям капани, от моя страна изпитателни и полезни. Ето, вие сте произвели веществен продукт от невидимо царство преди. Имате повод за радост, но повече за тъга при вида на направеното в този ни свят заради факта, че сме с рогата напред. Все още се чудя как ни търпи Провидението на Бога в подобна граматическа кал. Явно Бог знае. Аз вярвам в Него обаче. И така. (но ми омръзна и излизам, до после)

Време, Движение, Сила. От позицията на достигнатото по-горе, ще продължим. Всяко движение, излъчва във времето Сила (видяхме го). Вие създавате сила, която пък отразява веществената среда, и обратно. Вие създавате вещество, имащо своето място. Ставайки дума за първия опит, идеята е - не да се атакува пространството с рогата напред или чрез гърлени звуци, никакви звуци в чувственото пространство. Там океанът е на друго ниво. Вашите чувства са ураганен вятър, без компромиси с друго освен към законите. Последното множество, е безкрайно число. Всъщност ще разберете от какво сте лишени не само, но откровено излъгани приживе още от раждането си - че сте слаби. Вече да, не и преди това. Нека да продължим. Силата на възникналата проява е равна на - чистотата. Не говорим за качества, защото са от безкрайното множество. Творческото начало обаче, всеки ден произлиза по навик чрез вихрите съчетаващи логика някаква. Излъчват се материалните компоненти. Дифузията разбива сигналната функция, нейната плътност. Опитните играчи на ниско ниво, извличат полезното им чрез заиграване пред вниманието, създаващи прелести от всякакъв вид. Но. Вие сте важните и вие сте ценни за себе си. Имате собствен кръг следвайки отчуждението. Последното е тотално. Измамата, до илюзията че сте част от нещо голямо или различно, всъщност е вярна въпреки скрита от вас. Възползването се каза, е продуктивно чрез въображението, сигналното множество, настояващо за внимание. Но ако сте силни, ще отделите вътрешните сигнали от чуждите или, вашите качества срещу отразените чужди във вас. Ето, ние направихме първата стъпка.

Не се заигравайте над възможностите си. Всеки от нас, всеки ден влиза към някаква роля, лична, обществена, публична. Красивите разполагат с телесните газове, а тяхната роля не е главна за Магистралата, на тях им се дават телесни сигналните упражнения, поне заради хляба. Специфичната красота, не само пред огледалото е втората стъпка, възбуждаща другите качества. Най-голямата сила ще намерим при съзерцанието. Направено правилно, по добрите пътеки на танците във веществената среда, се раждат творци, автори на заглавия, изследвания, научни програми, въздигащи на друго ниво или по-високо такова. Аз възлагам на последното за полезно. Междинните качества, са с междинна проява, на нещо заради нещото. Най-голямата ценност във вас е различна; не се вижда пряко с празна глава, нито чрез инструменти за прегледи (празно и кално, без опаковката си). Живецът е при върха на биологичната ни материя. Вътрешната среда, вече е произвела Първият прото-сигнал не само в човешкия свят, но и в безплътното царство, невидимо и далечно, близко до всеки направил опит за близост, отговорено му с отваряне и на Бездната.

Никак не са безобидни, не само думите. Нашепванията също, извличат повече сила. Изпраща се Сила. Възлага се Сила. Вярвам разбирате за "магията", че не се различава срещу човека излъчена чрез нашепване или по друг начин, от човек за (към, срещу) човека. Биологичен вид от животинското царство, не може да съчетае магическа травма. В отклонение, но обърнем ли внимание на петлите на зазоряване и кукумявките привечер, те сами по себе си - отразяват сила в пространството, не причиняват нито злина, нито друго познаваемо качество. Те - са сигнални вестители. / Направете опит, ще разберете. Петелът пропя, часът е 13:50 засега толкова.

Мисля обаче, днес 19 Април ще трябва да поставим края на темата, защото нито ще правим дисертация, нито интересът ни го налага, да си губим времето за подобни неща. От мен жертвата, за вас загубата на време. Горе се каза, "съкращаваме брояча на Господ", единствено все повече хора, ще знаят какво се случва и ще видят мястото си като съ/участници в брояча на Господ. Тежестта за всеки ще е голяма, трудна за носене. Вярвам не мислите, че ето от утре и ставаме други хора, почти ангели?, няма такова нещо. Ние сме далеч от нашето раждане и имаме натрупан опит срещу живота. Дори аз всеки ден, с всяка мисъл правя грешка след грешка; ден след ден тежестта на борбата се носи, а няма други носачи на твоите грешки. Отделно поправките, чистене, чистене, проверки и размисъл; връщане, освобождаване, отказ от вече направено; анализи всякакви върху всичко и заради всичко. Така виждаме грешка след грешка, в детайлите, в мислите, в направеното, заради казаното, премълчаното, възбудено действието, от бездействието. Грешка след грешка. Вие също или ги виждате, вече ги знаете, а тежестта е голяма. Отделно злите коне върху огнените езици, препускат навсякъде. Тежестта е голяма с натрупване. Обаче, си заслужава. Все по-малко капани, ще ви улавят на дъното си. Въпреки, че. Липсват развити духовни гнезда, човешки гнезда, за душата ни малки пристанища. Нарочно не е направено. Целта на живота е друга, не и космическата му одисея. Дори няма сянка от свободата. Открай време. Въпреки, че. Душата ни иска разговори, ако ние не носим нищо повече на небето и на Небето, малкото и голямото. Отделно всякакви хищници покрай нас, разкрояват жертвите си, агнетата; залагат капани, прозрачни вериги и клетки, за домашен добитък. Тежестта е голяма, дори като знание тези велможи на богобореца търсят душата и я намират. Изплетени са вълчите мрежи, от сладките до горчивите, от страстите до сълзите. Разбрах също не само аз, че няма смисъл човек да се бори, ако не знае как, по какви пътища, откъде да почерпи в началото добра съвест пред Бога - Той чака / религиозните бесове на бореца срещу човека и Бога отделно, са превзели местата за сядане и за ставане. Грешка след грешка в думите, в действията. С всички последствия към тази ни ПодВселена. В която сме.

Мислейки реших, най-добре темата да завърши. Какво да ви кажа накрая? Обичайте, обичайте се, вярвайте, раздавайте се, пазете се. Наистина всичко (за вас) започва от първия камък. За всеки полъх едната му част ще бъде добра, другата грешка, а постепенно капка по капка ще наливате опитност, малко по-малко. Ще ви намразят, ще ви завиждат, ще Ви посочат нездравите с пръсти от злоба, от завист, без да Ви дишат ще чакат смъртта - вашата, и пак няма да се успокоят в бесовете си. Дори да ви няма, ще плачат защото все пак сте били. Неукротимите бесове. Те са притихнали, чакащи, скачащи в миг и присядащи в теб, изчезващи, появяващи се. "От урва и щерна, от безводно място и идолски гроб, от водна къпалня" в миг се показват. Ще ги виждате, разпознавате, отличавате в себе си; силата, Вашата сила ще заобича живота от другата му страна. Броячът на Господ, ще види все повече хора, човеци и ще се зарадва. Бесовското в този свят, ще се изостри. Нападението ще се засили. Лъжата, ще се разтвори в устата. Слабите ще повярват. Не и Вие.

Вярвайте, че всичко е ясно, че Бог знае. Ако всичко се вижда, че нищо няма да отнесем, да вземем със себе си. Само направеното - постъпките ни.

Ще заплаче душата. Ние не можем да победим този свят, зловещото сборище. Властта е навсякъде (превземаш 1 получаваш всичко, цяла държава, континентите при главите им) само Бог провиденчески ще събуди Земята, планетата, планините й, водните капки на океаните, пластовете материя, огънят от Небето - не религиозният Договор със земния Княз. Накрая Бог ще покаже Своята справедливост, безупречна, бърза и тежка за носене. За всички ни идват трудни дни. Аз не мога да обещая нищо добро, да ви излъжа с добро. Време на изпитание.

Печатът. Окей, но защо слагат в течностите освен дигитални продукти, но и отрова? - целта не е да сте живи дори "цифровизирани" тази помия, ви лишава от толкова много, че дори не го знаете. В разгара на третата световна война, най-голямата ценност е - истината. Няма да има истина. Известно време земните бесове, ще имат своята власт. Дали ще го преживеем?, лично не знам, но човечеството ще продължи по един или друг начин. Ще бъдат написани новите книги. Нас ще ни забравят набързо. Нашите "мрежови" подвизи, ще разклатят копитата на личната ни проява, на задоволството, на болното его и на здравата психика. Всичко това ще го виждате. Не е времето, няма смисъл да се организира повече към момента от даденото. Всеки за себе си има в ръцете каквото ни трябва. И да, болката, мъката, сълзите ни, ще доказват все още живите, че сме живи, че мъждука светилникът все още заради живите. Не знаем колко време е дадено, за да свети този светилник. За живота ни, това е върховното. Затова. Нека се отпуснем. Спокойно да се въздигнем нагоре някъде. Да намерим доверието между нас покрай нас (заради нас), да избягваме злото на всяка цена, лъжата и заиграването, подигравките, ненужната ярост, рогатата напаст или свърталищата, болните приживе от всякакви болести (най-вече умствените) / ако имате болка телесна, извикайте в тялото си субстанция (тялото ни произвежда буквално всичко, също химически вещества) Пазете се от свадливи животни, от алчните хора, от базскрупулни, интриганти или намиращи се на ниско ниво биологични продукти. Имайки най-първото раждане към света, Вие го можете.

Вероятно по-късно, Ние ще преживеем и нашата среща. Ще бъде силно. Дотогава, живот и здраве имаме своите пътища. Обичайте се, пазете се, не наранявайте без причина, потъвайте в себе си, вярвайте - идва бъдещето.

Край / Валери

https://www.facebook.com/Man88naM/posts/5356425297710045

https://www.facebook.com/groups/MDLBG/permalink/27613652598278940/

Valeri George

Книга "Ключ" 1/4 от оригинален ръкопис. https://archive.org/details/key-ck

ARCHIVE.ORG

KEY-CK : Free Download, Borrow, and Streaming : Internet Archive

KEY-CK : Free Download, Borrow, and Streaming : Internet Archive

Valeri George

Епизодите са 21 по документи, изнесени от тях 4 през Индизайн конструктора плюс флаш презентация, аудио-визуално / регистрирано в столична библиотека.

Valeri George