My homeland is where my closest people are, nowhere else!

For Bulgaria?

I forgot, sorry! So, what exactly did I not understand about Bulgaria?

If it is missing, but qualities are attributed to it - it is a lie, one of the most hypocritical, the most dangerous!

A house without owners is an empty house without a people turned into an ethnic group by the previous people!

When your personal being, will want to look, brag about something?

It taps patriotism. Often as a drunken hangout. Patriotic, pathetic, heroic songs under bloodshot eyes on the table, in the dark they are watching. You look smart too.

For Bulgaria? So we go around the country, the villages of the holes of the music with patriotic hints in the orchestra; I say - here, people live here, and people live there; we see living people in their places, the native hiding places for them.

Strangers, nothing in common. We're drifting apart.

This is their life - the place!

In their neighboring village, the place is foreign. You really get used to it. In cities too, the trauma is the same. It's the same abroad.

Your Bulgaria? - not the state!

Your Bulgaria is a place. After him, you have nothing of your own!

You have a toilet, a table, a few needs more suggested, to sink or sink.

Nothing more!

Моята родина е там, където са моите най-близки хора, никъде другаде!

Не територията прави държавата, но най-близките хора до теб, са твоето настояще и бъдеще / пристанището, утехата, спокойствието, битието на нормални човеци!

На човеци.

Не територията прави държавата, но най-близките хора до мен, са моето настояще и бъдеще / пристанището, утехата, спокойствието, битието на нормални човеци!

На човеци.

България е навсякъде по света като майка, ако мащехата ти е загубила или изгонила непотребните си деца или - там е България, където си!

Никъде другаде!

Ако протягат ръце защото си личност?

Добре е да се върнеш към спомените преди това!

Домашното ти огнище, е твоята топлина между твоите хора.

Никъде другаде!

Пропагандата, лачената й чанта ще протяга ръце ако не може да те ограби, поне да те използва, поне шапката ти ако не друго, да ти открадне.

Без шапка. Едно име на закачалката.

Същото и в държавата - няма държава!, има корпорация не, но потънал кораб, защото и корпорация няма!

Потънал, пиратски кораб.

Отгоре разбойници, делят политическа плячка.

Отдавна нямаш държава! Нямаш национален химн (лицензиран е, за него се плаща, засега на бетина жотева чампоева по веригата) нямаш национален воден ресурс - концесиониран е дългосрочно 51% в чужди ръце (в групи РОДИНА показано) краде се от злато и ценни метали, до банкови кражби изнасящи капитали 99.99% в чужди държави (т.нар. "пощенска банка" след ДСК грабежа и КТБ бандитизма, в групи РОДИНА показано), нямаш земя окрадена и изкупена, излизаш (от къщата, блока) и стъпваш на чужда земя!

Нищо не е твое - личната карта, е чужда, корпоративна собственост! Ако плащаш данъци за вече нещо платено - ти не си собственик, но длъжник! Твоята крепост?, няма такава!

Болест е легнала пред телевизора в социалната мрежа, се взира нещо да види?

Няма нищо за гледане / нищо за слушане.

Видях в социалната мрежа носят Розета от Плиска с рогата напред като рядкото щастие?

Гледаш го щастие, а то рядко и лепкаво.

Все още вулвата говори на скротума нескромни неща покрити от културна, огледалната мастурбация на енергия върху пясъка.

Огледална перверзия, отразена от личното его, набодено с рогата напред или назад без значение.

Докато лъскаме текстове в мрежата, ако няма лайкоберачи значи не са достатъчно лъскави!

България ще почака, така и на никой не му е нито първата, нито последната грижа. Забравих името на поредната дупка на тази напълнена пуйка, както и да е нищо ново една п уйка като всяка друга напълнена с въздух.

Въздишка. Изпуска се въздух. Може и от балон. Балоните, могат и да са повече.

Единствената Розета, е Водолейската ера! Без значение дали ти изнася или завист покрива главата, може и без глава.

Животът "на живо" е далеч по различен от мъртвото му вълнение в лодката, на социалния или телевизионен живот!

Идилията на въображението, нарежда липсващи неща и надгражда лъжата с поредица от липсващите преди това!

За България?

Забравих, прощавайте! Та, какво точно за българия не разбрах?

Ако липсва, но й се приписват качества - е лъжа, от най-лицемерните, най-опасните!

Къща без стопани, е празна къща без народ превърнат в етнос от предишния народ!

Когато личното ти битие, ще поиска да погледне, да се похвали с нещо?

Потропва родолюбие. Често като пиянска сбирщина. Патриотични, патетични, героични песни под кръвясали очи на масата, в тъмното те гледат. Също и ти гледаш умно.

За България? Значи ходим из страната, селата от дупките на музиката с родолюбиви намеци в оркестъра; казвам - ето, и тук живеят хора, и там живеят хора; гледаме живеят хора по техните места, родните скривалища за тях.

Чужди хора, нищо общо. Разминаваме се.

Това е техният живот - мястото!

В съседното им село, мястото е чуждо. Вярно свиква се. В градовете също, травмата е същата. Зад граница е същото.

Твоята България? - не е държавата!

Твоята България - е място. След него нямаш нищо твое!

Имаш нужник, маса, няколко потребности повече внушени, за потъване или затъване.

Нищо повече!

Пропагандата обаче, събира счупената ти мозайка като мазало от песни, картинки, гърлени стихотворения на забиващо се копие дълбоко, надълбоко в мозъка, като бавна, но методична шокова терапия!

Събуждаш се докато пропадаш в този сън, под зрелището на счупеното огледало.

Изниква изведнъж държава; звучат фанфари; камбани тласкат битието; мъртви разговарят щедро тематично, после други оживяват с други теми като първите, но същи за различните с неясни погледи, в движение.

Тласъци. Не отзад пази боже.

Събуждат те неясни тласъци отзад? Не разбира се, но все по-ясно дочуваш идващото Слънце.

Оглеждаш се. Както и преди, нищо ново.

Празна къща без народ, излъган и ограбен, накраден и излъган с повече отколкото го носи клетото му тяло.

Будна съвест в будна кома и обратно.

Покажи ми, какво имаш ти! - какво предлагаш!

За мен е нищо, ако няма нищо.

България отдавна липсва, не само в разума, когато има шанс личното ни битие далеч, където е.

Къща без стопани, е празна, куха.

Църква без камбани, не радва Ангелите.

Не приказката, ще нахрани текстовете, но мълчаливото съгласие.

Че България е там, където си!

Не територията!

Бог и ти след Него!